Черни и бели „махове“
Българската Държавна опера-Стара Загора прави спирка в Опера- Бон с класическото „Лебедово езеро“
от Елизабет Енеке Кльовекорн
EINECKE-KLÖVEKORN, Elisabeth. Schwarze und weiße Schwingen: Bulgarische Staatsoper Stara Zagora macht mit klassischem „Schwanensee“ Station in der Bonner Oper. // General-Anzeiger, 16.12.2022, с. 10.
Преди една година балетът на Държавна опера-Стара Загора се наложи за много кратко време да замести татарската опера – Казан, чието турне пропадна. Така почитателите на балета в Бон не останаха разочаровани и те успяха да се потопят в удоволствието на
класическото „Лебедово езеро“. Тази зима целият ансамбъл на Старозагорската опера беше на турне в Германия и Нидерландия. Стара Загора е български град, богат на традиции и култура. Операта направи своята спирка в Бон с любимото произведение на танцовата история „Лебедово езеро“. А човек наистина може да се пристрасти към „Лебедово езеро“. Местата в операта бяха изцяло разпродадени, а с оглед на това, че зимата беше в разгара си се очакваше да има и някои празни места.
Този път с балета пътуваше и оркестърът на Държавна опера-Стара Загора под ръководството на Ивайло Кринчев. Те изпълниха чудесната композиция на Чайковски с незабравимия лебедов мотив. Много дълбоко докосващо звучи между челото и арфата,
нежното соло на виолината към лиричния па де дьо на принц Зигфрид и любимата му Одет. Примата Анелия Димитрова играе момичешки нежната бяла лебедова принцеса Одет, която е много одухотворена, a във втория акт капризната черна Одил, която обърква
сърцето на младия Зигфрид. Този обрат в характера на героинята е едно от най-големите предизвикателства към танцьорките в историята на балета. Тук презентацията е направо завладяваща. И отново брилянтния черен лебед, прелъстителката Одил, пристъпвайки леко с па де дьо към попадналия под властта й принц, среща погледа си с този на своя владетел Червената брада. Постановката освен брилянтно изпълнение е и много психологически прочувствен драматичен разказ.
Режисьорката и Директорката на балета Силвия Томова 2017 г. много внимателно нанася коректури на е модернизираната от българската хореографка Калина Богоева, мащабна хореография от Мариус Петипа и Лев Иванов, въведена 1895 г. в Санкт Петербург.
/Първото представление на постасновката е 1877 г. в Москва и е сензационен провал/. Резултатът е чувствено разказана приказка. Танцът беше виртуозно изпълнен и с всички класически балетни фигури от най-високо ниво. В началото малкият принц получава
голяма книга с приказки подарък за рождения си ден. Началото на своето пълнолетие той празнува в празничната зала на двореца с романтична панорама като фон. Той само от уважение обръща внимание на избраните от майка му и неговия възпитател евентуални
годеници. Но навън Лебедовото езеро тегли меланхоличния млад мъж /превъплатен убедително от Фиорди Лоха/. Страхлива, трепереща там му се появява лебедовата принцеса Одет, която може да приеме човешки образ само, ако той се влюби в нея. От самото начало се появява дяволския магьосник Червената брада, който има черни крила /Ивайло Иванов/ и е омагьосал нещастната принцеса, превръщайки я в лебед.
Особено впечатление прави мащабният ансамбъл на момичетата-лебеди, които правят „Лебедово езеро“ икона в балета. С помощта на мъглата на сцената те наистина изглеждат, като че ли се носят над водата на въображаемото езеро. Пленителен е популярният танц на малките лебеди с техния симпатичния Pas de Chat /котешка стъпка/. Изключително прецизно танцуват както танцовия ансамбъл на балета, така и многото солисти и солисти с очарователните дивертисменти. Великолепните костюми правят съвършено романтичното вълшебство. Като любимец на публиката се очертава разбира се веселият и леко движещ се придворен шут в изпълнение на Томоки Ишиго.
Артистите представят пълната гама от класически балетни фигури, но не само като виртуозна демонстрация, а и като непосредствен израз на чувствата. Краят на историята за погазената трагична клетва на Зигфрид остава отворен. Червената брада изчезва с гръм и
трясък в езерото. Момичетата-лебеди се преобразяват на сбогуване като в красивите илюстрации. Вече порастналият принц отново посяга замислено към книгата с приказки. След 2 ½ ч. включително паузата следват нестихващи въодушевени ръкопляскания.
На 22 и 23 декември българският ансамбъл, заедно с оркесъра ще гостува отново в Бон, този път с „Лешникотрошачката“ на Чайковски, която просто не бива да липсва за Коледа. Двете представления вече са изцяло разпродадени, но още има шанс за остатъчни билети.
Танцовата мистерия „Сънят на Пилат“ във Варна – балет от световна класа
Искра Сотирова
„Сънят на Пилат“. Да създадеш изцяло нов балет, с оригинална авторска музика и хореография върху нея, е знак за творческа свобода. След толкова обичани класически шедьоври да грабнеш публиката и да я понесеш не в спектакъл, в танцова мистерия – това е постижение. Държавна опера Стара Загора и нейният балет осъществяват мечтата на композитора Стефан Димитров и изстрелват зрителя в едно съвсем друго измерение – в облаците на съвременния балет.
„Сънят на Пилат“ пресъздава света на Михаил Булгаков и „Майсторът и Маргарита“ – за радост на тези, които са чели книгата и като откритие за онези, които не са я чели. Възхитително е колко хора са свързали мисли и енергия, за да трансформират странния свят на книгата и да го предадат в една вечер на сцената. Забележителна работа на писателката Яна Темиз като либретист – да изведе важните моменти в сюжета.
Стефан Димитров! Легендарен създател на хитове – като се започне от „Сбогом, моя любов“, сега се разгръща като автор на балет по всички правила на този сценичен жанр – с теми, вариации, дуети, танци на кор-де-балета. Музика с голяма дълбочина – особено впечатляващо е включването на хор в определени моменти, което внася сакралност и мащаб в сцените. Стефан Димитров разказва, че четири години е бил в треската да пише музиката на този балет. И действително улавя много точно настроенията от книгата – на моменти с гротеска, фарс, а на места – мамещо страховити.
Голямата мистерия в „Сънят на Пилат“ е как хореографът Василий Медведев облича в движения музиката на Стефан Димитров. Той го прави с изискан танцов рисунък, с виртуозни находки, с оригинални дуетни решения и силни масовки, които прекрасно пасват на Булгаков. Неговият асистент – чешкият артист и балетмайстор Станислав Фечо е отработил детайлите с артистите, които танцуват с чисти движения и многопластови емоции. Всички те творят в партньорство с Павол Юрош – създател на сценографията и костюмите, които са забележителен участник в цялото действие.
Трупата на Старозагорската опера представи тази постановка на световна класа с респект към сцената и публиката на Летния театър във Варна. Такъв голям проект като „Сънят на Пилат“ не се случва за един сезон. Балетните ценители от години следят как тази трупа набира височина и се изгражда от прекрасната наша балерина, педагог и балетмайстор Силвия Томова. Тя влага своето разбиране за балет в оформянето на младите артисти – да рисуват сюжета с аристократичен, фин и техничен танц.
Солиращата двойка Анелия Димитрова и Фредерико Пинто са изумителни! Въздушни, хармонични, отдадени на образите, с виртуозна техника. Те играят веднъж Майстора и Маргарита, втори път – Иешуа и Мария Магдалена, а на финала летят в поетичния апотеоз. Върхът на танца!
Марсело Молина /Воланд, Принц на Тъмнината/, Фиорди Лоха /самият Пилат Понтийски/, Тристан Еймард /Котарагът Бегемот и Юда/, Клара Ферер /Хела/Низа/ и всеки, всеки отделен персонаж от пъстрата градска тълпа, армията тайни агенти, легионери, вдъхват душа на балетната мистерия.
„Сънят на Пилат“ е постижение, впечатляваща сценична творба, която заслужава да бъде видяна от повече зрители. Представянето във Варна съвпадна с откриването на юбилейния музикален фестивал „Варненско лято“, който чества 100 години. Кметът на Варна уважи спектакъла с пищна кошница цветя. Надяваме се при бъдещи гастроли на такива големи продукции да има повече инициатива от страна на Община Варна и двете събития да не съвпадат като дата. Публиката, която гледа балет и слуша симфонична музика във Варна, е една и не е честно тя да бъде поставяна пред избора коя сцена да избира.